Какво става при хълцане?
Хълцането е неволно, ритмично свиване на диафрагмата (основният мускул, отговорен за дишането) и понякога на междуребрените мускули, последвано от рязко затваряне на гласната цепка, което прекъсва вдишването и предизвиква характерния звук „хълц“. По-рядко хълцане може да възникне и по време на издишване.
Обикновено хълцането е краткотрайно (няколко минути), не е опасно и преминава от само себе си, но може да бъде досадно, а в редки случаи може да продължи дълго. Най-дългoто документирано хълцане e продължило 69 години при фермер от Айова, САЩ, от 1922 г. до 1990 г..
Засягане и честота
Засяга човека и много други бозайници (котки, кучета, коне, плъхове и зайци), но не е установено при влечугите, птиците и земноводните.
Характерно е най-вече за новородени и през детството.
Честотата му е еднаква при мъже и жени, но упорито и постоянно хълцане по-често засяга възрастните и мъжете.
Роля
Значението на хълцането не е изяснена, но има различни предположения:
- Помага на плода да развие дихателните си мускули.
- Рефлекс за придвижване на заседнала храна в хранопровода.
- Рефлекс за премахване на въздуха от стомаха при сукане.
Възможно е хълцането да е еволюционен остатък от вентилацията на хрилете и да няма физиологична роля.
Причината за самоограничаващо се хълцане често е неясна, но основно се дължи на:
- Преяждане, бързо ядене, пикантни храни, гореща или студена храна.
- Злоупотреба с алкохол.
- Тютюнопушене.
- Консумация на газирани напитки.
- Внезапни промени в температурата на околната среда.
- Внезапни емоции (уплаха, смях, стрес, вълнение).
Няма сигурен начин за спиране, но може да се опита със следните методи:
- Задържане на дъха за 10–20 секунди и след това бавно издаване.
- Гаргара с вода или пиене вода на малки глътки – особено студена вода.
- Дишане в хартиена торбичка.
- Поставяне на малко захар под езика, за да се разтопи.
- Теглене на езика.
- Захапване на лимон.
- Лек натиск върху очите.
- Поставяне на оцет в носа.
- Поставяне на назогастрална сонда в болнично заведение с успех в над 90% от случите.
Трябва да потърсите лекар, ако:
- Хълцането продължава повече от 48 часа.
- Нарушава съня, храненето или дишането.
- Придружено е от болка, гадене, повръщане, загуба на телесна маса или други симптоми.
Постоянно хълцане
При пациентите с постоянно хълцане причината може да е сериозна и свързана с над 100 болести, сред които и гастронтестинални като езофагит, гастрит, панкретит и цироза. Пациентите с постоянно хълцане трябва да бъдат изследвани обстойно и лекувани в зависимост от установената причина. Гастроскопията е задължителна, защото при пациентите с гастроезофагеална рефлуксна болест по-често се установява хронично хълцане /https://gastrodoc.bg/гастроскопия/ ; https://gastrodoc.bg/гастроезофагеална-рефлуксна-болест/.
Постоянното хълцане може да причини:
- Нарушен сън и хранене със загуба на тегло.
- Обезводняване.
- Тежка умора и тревожност, раздразнителност.
- Депресия.
Диагнозата психогенно хълцане трябва да се поставя едва след отхвърляне на органична причина.
Лечение на постоянното хълцане
Лечението на постоянното хълцане с лекарства не е строго определено и трябва да бъде назначено от лекар. https://doi.org/10.1016/j.jemermed.2017.05.033
При неповлияване от лекарствата, в краен случай, може да се използват:
- Блокада с бупивакаин и адреналин на френичния нерв, който инервира диафрагмата,
- Стимулиране на френичния нерв или пряко стимулиране на диафрагмата чрез оперативно поставени пейсиращи електроди.
- Продължителен цервикален епидурален блок.
- Хирургично прекъсване на френичния нерв.
