Полезно ли е да се пие алкохол

Полезно ли е да се пие алкохол

 

Алкохол и здраве

 

Медицински данни през последните години показват категорично, че няма безопасно количество на прием на спиртни напитки.

Световната здравна организация ни предупреждава:

Рисковете за нашето здраве започват от първата изпита капка алкохол.

Видът на спиртната напитка и нейната цена нямат никакво значение за вредата от приема.

/https://www.who.int/europe/news/item/04-01-2023-no-level-of-alcohol-consumption-is-safe-for-our-health/.

Безопасното количество е нула алкохолни питиета на седмица. /https://www.thelancet.com/journals/lancet/article/PIIS0140-6736(18)31310-2/fulltext/.

Алкохолът е токсично, психоактивно и предизвикващо зависимост вещество.

Уврежда не само черния дроб, но и устната кухина, хранопровода, стомаха, панкреаса, жлъчния мехур, тънкото и дебелото черво.

Хроничната му  употреба предизвика дисбактериоза, нарушава чревната бариерна функция и усвояването на хранителните вещества.

https://www.xiahepublishing.com/2994-8754/JTG-2024-00028

Уврежда нервната и сърдечно-съдовата система, както и имунитета.

 

Алкохолът и раковите болести

 

Алкохолът е класифициран като канцероген от група 1 от Международната агенция за изследване на рака – това е най-рисковата група, която включва също азбест, радиация и тютюн.

Сред населението на възраст 15-49 години неговата употреба е водещият рисков фактор за смърт в света.

https://www.thelancet.com/journals/lancet/article/PIIS0140-6736(18)31310-2/fulltext

Свързан е с много видове рак, като доказано причинява:

  • Рак на устната кухина.
  • Рак на фаринкса.
  • Рак на хранопровода (плоскоклетъчен).
  • Рак на дебелото черво /https://gastrodoc.bg/скрининг-на-рак-на-дебелото-черво/
  • Рак на ректума.
  • Рак на черния дроб.
  • Рак на интрахепаталните жлъчни пътища.
  • Рак на ларинкса.
  • Рак на млечната жлеза.

Колкото повече се приема, толкова по-висок е рискът  за рак. Важно е да се отбележи обаче, че половината от всички свързани с алкохола ракови заболявания в Европа са причинени от „лека“ и „умерена“ консумация – по-малко от 1,5 литра вино или по-малко от 3,5 литра бира или по-малко от 450 милилитра спиртни напитки седмично. Този модел на пиене отговаря за по-голямата част от случаите на рак на млечната жлеза с най-висока честота в страните от Европейския съюз (ЕС).

https://www.who.int/europe/news/item/04-01-2023-no-level-of-alcohol-consumption-is-safe-for-our-health

Алкохолът състарява

 

Консумацията му може да повлияе на свързаните с възрастта епигенетични промени. Неупотребата му може да предпази от преждевременно и нездравословно стареене /https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/36622282/.

Приемът  може да скъси теломерите, които са разположени в края на хромозомите и са биологичен показател за остаряване /https://www.nature.com/articles/s41380-022-01690-9/.

Митът за червеното вино и ползата за сърдечно-съдовата система

 

Дълги години погрешно се считаше, че алкохолът, особено червеното вино, в малки или умерени дози, е приятел на сърцето. Това вече е категорично опровергано.

Заради пропуски в начина на провеждането им, резултатите от предишни проучвания, в които е установен предпазващ ефект за сърдечно-съдовата система от приема на алкохол, вече не се приемат за доказателство. Предпазващият ефект в тези проучвания най-вероятно изобщо не е свързан с приема му, а с други фактори от начина на живот.

През последните години медицински проучвания откриха, че алкохолът, дори в минимални  количества, е свързан с увеличен риск от сърдечно-съдови болести, вкл. високо кръвно налягане /https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/35333364/.  

Проучване с > 260 000 европейци установи, че тези с генетична особеност водеща до неприемане или по-нисък прием на спиртни напитки имат по-благоприятен сърдечно-съдов профил и са с намален риск от исхемична болест на сърцето в сравнение с тези без този генетичен вариант.

В  проучване с над 370 000 човека, генетичните доказателства определят, че консумацията на каквото и да е количество алкохол  е свързана с повишен риск от исхемична болест на сърцето и високо кръвно налягане/https://jamanetwork.com/journals/jamanetworkopen/fullarticle/2790520/.

Ново проучване във Великобритания също потвърждава, че в сравнение с тези, които никога не са пили спиртни напитки, дори и нискорисковите пиещи показват значително по-високи нива на сърдечно-съдови заболявания (5% срещу 1%) и рак (4% срещу <1%), по-лошо качество на съня и повече зъбни проблеми /https://alcoholchange.org.uk/publication/alcohol-harm-across-the-spectrum-of-drinking/

Няма и проучвания, които да показват, че възможната полза от леко/умерено пиене на спиртни напитки върху сърдечно-съдовите заболявания и захарен диабет тип 2 надвишава риска от рак, свързан с приема му.

От тези данни може да се заключи, че спирането или намаляването на алкохолния прием е от полза за всеки /https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/25011450/.

 

Запишете час

Loading...