Алкохол и здраве
Медицински данни през последните години показват категорично, че няма безопасно количество на прием на спиртни напитки.
Световната здравна организация ни предупреждава:
Рисковете за нашето здраве започват от първата изпита капка алкохол.
Видът на спиртната напитка и нейната цена нямат никакво значение за вредата от приема.
Безопасното количество е нула алкохолни питиета на седмица. /https://www.thelancet.com/journals/lancet/article/PIIS0140-6736(18)31310-2/fulltext/.
Алкохолът е токсично, психоактивно и предизвикващо зависимост вещество.

Уврежда не само черния дроб, но и устната кухина, хранопровода, стомаха, панкреаса, жлъчния мехур, тънкото и дебелото черво.
Хроничната му употреба предизвика дисбактериоза, нарушава чревната бариерна функция и усвояването на хранителните вещества.
https://www.xiahepublishing.com/2994-8754/JTG-2024-00028
Уврежда нервната и сърдечно-съдовата система, както и имунитета.
Алкохолът и раковите болести
Алкохолът е класифициран като канцероген от група 1 от Международната агенция за изследване на рака – това е най-рисковата група, която включва също азбест, радиация и тютюн.
Сред населението на възраст 15-49 години неговата употреба е водещият рисков фактор за смърт в света.
https://www.thelancet.com/journals/lancet/article/PIIS0140-6736(18)31310-2/fulltext
Свързан е с много видове рак, като доказано причинява:
- Рак на устната кухина.
- Рак на фаринкса.
- Рак на хранопровода (плоскоклетъчен).
- Рак на дебелото черво /https://gastrodoc.bg/скрининг-на-рак-на-дебелото-черво/
- Рак на ректума.
- Рак на черния дроб.
- Рак на интрахепаталните жлъчни пътища.
- Рак на ларинкса.
- Рак на млечната жлеза.
Колкото повече се приема, толкова по-висок е рискът за рак. Важно е да се отбележи обаче, че половината от всички свързани с алкохола ракови заболявания в Европа са причинени от „лека“ и „умерена“ консумация – по-малко от 1,5 литра вино или по-малко от 3,5 литра бира или по-малко от 450 милилитра спиртни напитки седмично. Този модел на пиене отговаря за по-голямата част от случаите на рак на млечната жлеза с най-висока честота в страните от Европейския съюз (ЕС).
Алкохолът състарява
Консумацията му може да повлияе на свързаните с възрастта епигенетични промени. Неупотребата му може да предпази от преждевременно и нездравословно стареене /https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/36622282/.
Приемът може да скъси теломерите, които са разположени в края на хромозомите и са биологичен показател за остаряване /https://www.nature.com/articles/s41380-022-01690-9/.
Митът за червеното вино и ползата за сърдечно-съдовата система
Дълги години погрешно се считаше, че алкохолът, особено червеното вино, в малки или умерени дози, е приятел на сърцето. Това вече е категорично опровергано.
Заради пропуски в начина на провеждането им, резултатите от предишни проучвания, в които е установен предпазващ ефект за сърдечно-съдовата система от приема на алкохол, вече не се приемат за доказателство. Предпазващият ефект в тези проучвания най-вероятно изобщо не е свързан с приема му, а с други фактори от начина на живот.
През последните години медицински проучвания откриха, че алкохолът, дори в минимални количества, е свързан с увеличен риск от сърдечно-съдови болести, вкл. високо кръвно налягане /https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/35333364/.
Проучване с > 260 000 европейци установи, че тези с генетична особеност водеща до неприемане или по-нисък прием на спиртни напитки имат по-благоприятен сърдечно-съдов профил и са с намален риск от исхемична болест на сърцето в сравнение с тези без този генетичен вариант.
В проучване с над 370 000 човека, генетичните доказателства определят, че консумацията на каквото и да е количество алкохол е свързана с повишен риск от исхемична болест на сърцето и високо кръвно налягане/https://jamanetwork.com/journals/jamanetworkopen/fullarticle/2790520/.
Ново проучване във Великобритания също потвърждава, че в сравнение с тези, които никога не са пили спиртни напитки, дори и нискорисковите пиещи показват значително по-високи нива на сърдечно-съдови заболявания (5% срещу 1%) и рак (4% срещу <1%), по-лошо качество на съня и повече зъбни проблеми /https://alcoholchange.org.uk/publication/alcohol-harm-across-the-spectrum-of-drinking/
Няма и проучвания, които да показват, че възможната полза от леко/умерено пиене на спиртни напитки върху сърдечно-съдовите заболявания и захарен диабет тип 2 надвишава риска от рак, свързан с приема му.
От тези данни може да се заключи, че спирането или намаляването на алкохолния прием е от полза за всеки /https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/25011450/.
