Туморните маркери са различни вещества (най-често белтъщи), които се образуват в увеличена концентрация от самите туморни клетки или от други клетки като отговор към тумора или някои дроброкачествени (неракови) състояния.
Туморните маркери могат да бъдат открити в тъкани, изпражнения, кръв, слюнка и урина, както и други телесни течности. Такива са и едни от известните и често използвани туморни маркери CEA ( карциноембрионален антиген) и CA 19-9.
Изследването на CEA и CA 19-9 при хора без установен рак не се препоръчва
Изследването на популярните туморни маркери CEA и CA 19-9 при хора без установен рак не се препоръчва и е медицински необосновано. Нерядко за преглед идват пациенти без рак, но изследвали туморни маркери CEA и CA 19-9 . Най-често пациентите ги изследват, за да са “сигурни”, че нямат рак на дебелото черво или просто за всеки случай. Увеличените туморни маркери CEA и CA 19-9 при хора без открит рак, особени при млади хора с незначително увеличение, води до ненужна тревога и множество излишни, вкл. инвазивни, изследвания.
Туморни маркери CEA и CA 19-9 – кога се увеличават?
СЕА и СА 19-9 могат да се увеличат при рак, но увеличените им стойности не са равносилни на рак. СЕА и СА 19-9 се покачват и при различни незлокачествени болести: възпалителни, инфекциозни, автоимунни, чернодробни, белодробни, бъбречни, метаболитни, гинекологични и други.
Понякога СЕА и СА 19-9 могат да се увеличат и при здрави хора /https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/30574476/.
От друга страна, нормалните туморни маркери СЕА и СА 19-9 не изключват рак, защото не всеки рак води до увеличението им. Освен това, 5–7% от хората не образуват CA 19-9.
Рационално използване на туморните маркери в клиничната практика
Туморните маркери се използват за прогноза при установен рак и за откриване на рецидиви и проследяване на отговора към лечението на установен рак.
Туморните маркери, вкл. СЕА и СА 19-9, не се използват за скрининг (откриване на болест в ранен стадий преди появата на симтоми) на какъвто и да е рак, вкл. на дебелото черво и/или стомаха, защото имат ниска чувствителност (особено при начален рак) и ниска специфичност /https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/30574476/ Златният стандарт за скрининг на рак на дебелото черво е колоноскопията /Колоноскопия за скрининг на рак на дебелото черво/, а гастроскопията е златният стандарт за скрининг на рак на стомаха /https://gastrodoc.bg/гастроскопия/ Редки изключения са простатно-специфичният антиген (PSA), който се използва в скрининга за рак на простатата, и алфа-фетопротеинът (AFP) за рак на черния дроб при хроничен хепатит и цироза. Но и в тези случаи туморните маркери не са достатъчни за поставяне на диагнозата рак.
